Жорж Сьора
(1859-1891)
- Жорж Сьора – снимка Уикипедия
Жорж Сьора (Georges Pierre Seurat) е френски художник и теоретик. Заедно с Пол Синяк са считани за основатели на неоимпресионизма.
Роден е на 2 декември 1859 година в проспериращо, но доста необичайно семейство в Париж. Жорж Сьора е третият син на Ернестин и Антоан Кризостом Сьора. Баща му е бил служител в министерството, но рано подава оставка и отива да живее в самота в Ренс, близо до Париж. В неговата къщае имало малък параклис, в който неговият градинар е извършвал богослужения. Антоан е виждал сина си само един в седмицата, когато посещавал семейството си в Париж. Но въпреки липсата на близост между бащата и сина, момчето наследява някои черти от характера на баща си – става затворен и със склонност към изолация и независимост. Отношенията с майка му са много по-различни, защото Жорж я обича и я чувства близка.
В детството си Сьора не се отличава от връстниците си. Постепенно у него се поражда интерес към изкуството. Прави първите си стъпки в местното училище по живопис. Под ръководството на Жюстен Лекен копира гипсови отливки и репродукции на големите майстори, усвоявайки традиционния стил. Намира приятели в лицето на Едмонд Аман-Жан и Ърнест Лоран, които след време стават известни художници-символисти.
През 1878 година Жорж Сьора е приет в Академията за изящни изкуства (Ecole des Beaux-Arts). Негов учител е Хенри Леман. Самостоятелно обаче Сьора се запознава с различните нови тенденции в живописта. Интересът му е насочен главно към регулиране на контрастите и цветовете. Той разработва своя индивидуална живописна техника, използвайки чисти цветове, смесени само с бял цвят. Често тази техника е наричана поантилизъм, но самият той и неговите последователи предпочитат термина „дивизионизъм“. Техниката е толкова сложна, че по време на своя сравнително кратък живот, художникът създава само седем големи произведения (с изключение на пейзажите и рисунките). Неговият стремеж към структурираност и ред в работата му над картините е съвършено противоположен на интуитивизма на импресионистите, затова за създадения от него метод е използван термина „неоимпресионизъм“. Предполага се, че наименованието е дадено от Феликс Фенеон, който става главен критик на това направление в живописта.
Младият художник отделя особено внимание на творчеството на Дьолакроа. Първоначално Сьора избягва големите работи на платно, предпочитайки скици на малки дървени дъски. През 1883 година решава да направи голямо платно, с надеждата с него да привлече вниманието на изложбата в Салона. Но след като картините му са отхвърлени от Парижкия салон, той се оттегля от изложбите и създава “Салон на независимите творци” (Salon des Independants).
Неоимпресионизмът става изключително популярен и много художници започват да имитират Сьора. Несъмнено това го ласкае, но в същото време е обезпокоен, тъй като изпитва ревност по отношение на своите творби. Ето защо започва да използва всички възможни начини да избягва участието си в изложби, за да не могат да бъдат „откраднати“ идеите му.
През 1879 година присъства на четвъртата изложба на импресионистите. Остава особено впечатлен от картините на Дега и Моне. След като се запознава в произведенията на импресионистите, решава да напусне училището и да се заеме със самостоятелно и независимо търсене на нови стилове и техники. През ноември 1880 Жорж Сьора се завръща в Париж и отива в студиото на Аман-Жан. Оказва се, че знанията му не са достатъчни, поради което се налага да се заеме усърдно със самообразованието си. Получава подкрепата на семейството и може спокойно да се отдаде на своите занимания. Работите му се появяват през 1883 година, когато ги представя на изложбата в Салона.
И както дискретен, прикрит и потаен е бил в работата си, такъв е бил Сьора и в личния си живот. Известно е, че през последните години от живота си Сьора живее с шивачката Мадлен Кноблох, с която се запознава през 1890 година. Раждат им се двама синове, като второто се ражда след смъртта на Сьорен и умира скоро след това. Но за тяхната връзка не са знаели нито приятелите, нито роднините му.
През пролетта на 1891 Сьора се подготвя за следващата си изложба, но внезапно се разболява.
Жорж Сьора умира само няколко дни по-късно, на 19 март, най-вероятно от менингит. Погребан е в Пер Лашез.